Решение № 41 от 25.10.2021 г. по гр.д. № 80/2021 г.

Съдия - докладчик: Славка Кабасанова

Производството е по реда на чл.49 вр.чл.45 ЗЗД.

Делото е образувано по постъпила искова молба от М. Г. К., ЕГН ...., адрес: гр.П., ул."...." № …, ет…., ап…., против „...." АД ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр.Ч,, к.к....., хотел „....”, представлявано от изпълнителния директор М.Б., в която сочи, че е любител скиор от около 30 г., който спорт ежегодно практикува основно на ски пистите в курорта ...., където ползва всички обслужващи ги ски съоръжения - ски влекове и лифтове, като до месец февруари 2016 г. не е имала никакви инциденти. Излага, че през месец февруари 2016 г. организирала почивка за периода от 22.02.2016 г. до 27.02.2016 г. със съпруга й с цел каране на ски в курорта. При пристигането им си закупила персонална ски карта за ски лифтовете за 3 дни, считано от 22.02.2016 г. до 24.02.2016 г. На 23.02.2016 г. около 9.00 ч. се качили на лифт № … .... - връх ...., открит на 19.12.2015 г. Това било първото й качване на този лифт, като на долна станция имало служител, който обслужвал лифта и давал указания на скиорите, но само за качването. Нямало указания как ще се слиза на горна станция, липсвали указателни табели, от които да се информира за ползването на лифта. Ищцата твърди, че при приближаване на горната станция с возещият се с нея скиор вдигнали предпазното съоръжение на седалката и се приготвили за слизане. Очаквали лифтът да намали скоростта си в зоната на слизане и спокойно да слезнат на ските си, както е при останалите лифтове в курорта ..... Това не се случило - лифтът не намалил скоростта си. Нямало оформена снежна площадка за слизане, както при останалите лифтове. Седалката била високо от земята. Нямало служител на лифта, който да дава указания в тази ситуация, както при останалите лифтове. Липсвали и указателни табели. За да слезнат от лифта трябвало да скочат от седалката.

Ищцата излага, че била изненадана и докато се чудила какво да прави, седалката на лифта буквално я изхвърлила напред, тъй като лифтът се движел бързо. Паднала, а возещият се с нея скиор едва успял да се задържи на ските си. При падането на земята изпитала ужасна болка в дясното рамо. В този момент на помощ й се притекли двама мъже и я издърпали настрани, за да не се случи нещо по-лошо, тъй като идвала следващата седалка. В момента на инцидента двамата служители на лифта се намирали в къщичката, обслужваща горната станция на лифта. Те изскочили отвътре уплашени. Мъжете, които я издърпали, се обадили на Планинско-спасителната служба —..... Била транспортирана до сградата на ПСС. В намиращата се в същата сграда Клиника „....“ ЕООД -.... й направили снимка и установили счупване на раменна кост на дясната ръка. От същата клиника на място закупила и й била поставена ортеза.

М.К. сочи, че в резултат на инцидента й било причинено травматично увреждане, изразяващо се в счупване на раменна кост на дясно рамо. Дясната й ръка била имобилизирана с ортеза за период от 43 дни. След това започнала раздвижване на рамото в Първа градска болница — София, провела балнеолечение в Балнеохотел „….." гр.Стрелча, физикална терапия в Спортен комплекс - Пловдив. Въпреки лечението, последващите рехабилитации и ежедневни упражнения, дясното й рамо не се раздвижило в пълен обем. Към настоящия момент ротаторните движения на дясното рамо са ограничени, ограничено е вдигането на дясната ръка и с нея не може да достигне нормална височина. Поради това има затруднения в извършване на различни обичайни действия с дясната ръка. При падането, в момента на счупването на костта болката била нетърпима, с висок интензитет. Във времето намаляла, но не е отшумяла и понастоящем. Развила се е посттравматична остеопороза на дясна раменната става. Прогнозата е за трайно увреждане, при което болките и страданията ще продължат и движението на дясната ръка и рамо ще останат в ограничен обем на движение. Причинени й били значителни болки и страдания, които търпи и към настоящия момент.

Ищцата твърди, че инцидентът, при който й било причинено описаното по-горе увреждане, станал на място, където ответното дружество осъществява дейността си - ски зона в к.к .... със ски писти и ски съоръжения - на лифта …. - връх .... - на горна станция. Сочи, че на служители на ответника са възложени задълженията по осигуряване безопасността при експлоатация на процесното съоръжение - лифт, че причиненото й увреждане е в резултат и в причинна връзка с противоправното бездействие и неизпълнение на разписаните в Закона за туризма (чл.154-157) и Наредбата на МС от 26.01.2015 г. за обезопасяването и информационната обезпеченост на ски пистите в РБ и за определяне правилата за безопасност върху територията на ски пистите и ски зоните и за организацията на работата на ски патрулите (одобрена с ПМС № 13 от 26.01.2015 г., обн.ДВ бр.9/03.02.2025 г., в сила от 01.10.2015 г.) глава втора, раздели II и III, глава трета, задължения на служители на ответното дружество при поддръжката и обезопасяването на ски съоръжението. М.К. излага, че тогава за първи път се качвала на този лифт и не била информирана нито от служител на лифта, нито по друг начин — чрез указателни табели, че лифт № .... — връх .... има особености и се отличава при ползването му от останалите ски лифтове в комплекса, а именно, че този лифт се движи с една и съща скорост по трасето, при това не малка, и при качване, и при слизане, без каквото и да е забавяне. При слизане на горна станция на лифта разстоянието от земята до седалката е по-голямо от обичайното и ако не е натрупан сняг и оформена снежна площадка за слизане, скиорите трябва да скачат от седалките при немалката скорост на лифта. Счита, че е задължение на служител на лифта на горна станция да стои отвън и да указва и да подпомага при нужда скиорите при слизане, както и да оформя площадка с достатъчно натрупан сняг за безопасно слизане от лифта. Излага, че в нарушение на нормативните разпоредби ответното дружество не е поставило табели за информиране на скиорите относно описаните особености при ползване на процесния лифт, за да може всеки скиор да направи информиран избор - дали да го ползва или не. Намира, че от страна на ответното дружество е осъществен фактическият състав на чл.49 вр. чл.45 ЗЗД и това ангажира гаранционно-обезпечителната му отговорност. Моли на осн.чл.52 ЗЗД ответникът да бъде осъден да й заплати обезщетение в размер на 25000 лв. за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания в резултат на причиненото й увреждане - счупване на раменна кост на дясно рамо и последвалите трайни ограничения в движенията на дясната ръка, ведно със законната лихва върху претендирания размер на главницата, считано от 23.02.2016 г. до окончателното му изплащане.

От ответника „...." АД е постъпил отговор на исковата молба в законоустановения едномесечен срок, в който се сочи, че искът е неоснователен. Оспорва се твърдението, че получената от ищцата травма е следствие от инцидент на територията на лифт в к.к...... Счита за видно от приложения към исковата молба протокол на ПСС към БЧК със сериен № 014693 от 23.02.2016 г., че процесният инцидент се е случил на връх ...., като никъде в протокола не е посочено това да е станало при ползване на лифт № …. Твърди, че не е уведомяван за възникване на инцидент на посочената дата, свързан с ползването на лифт № …, включително нито от ищцата, нито от ПСС към БЧК, каквато е обичайната практика в такива случаи. В тази връзка представя всички протоколи на ПСС на БЧК относно инциденти на лифт № …. - от 15.01.2017 г., 17.01.2017 г., 07.02.2017 г., 18.02.2017 г., 22.02.2018 г. 22.01.2020 г. 25.01.2020 г., 22.02.2020 г., 27.02.2020 г., 28.12.2020 г. и 02.01.2021 г. със заличени лични данни на пострадалите лица, от които ясно и недвусмислено е посочено мястото на инцидента - горна или долна станция на лифт № …..

Ответникът оспорва твърдението, че на 23.02.2016 г. на долна станция на лифт № …. са липсвали указателни табели, от които ищцата да се информира за ползването на лифта. Заявява, че в процеса по инсталирането и експлоатацията на лифтовото съоръжение са спазени и продължават да се спазват всички нормативни изисквания, като неразделна част от тях е поставянето на видно място на ясно четима табела с всички необходими указания за ползване на лифта, като това е било валидно и към 23.02.2016 г. Оспорва твърдението, че процесното лифтово съоръжение е следвало да намали скоростта си в зоната на слизане и за липсата в същата зона на оформена снежна площадка за слизане. „….“АД намира за видно от приложените доказателства -одобрени проекти на горна и долна станция на лифта и Акт за първоначален технически преглед от 11.08.2015 г., издаден от Главна дирекция „Инспекция за държавен технически надзор" към Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, че лифтът е годен за безопасна експлоатация, а съгласно Протокол за установяване на годността на ползване на строежа от 10.09.2015 г., съставен от Държавна приемателна комисия, същият е въведен в експлоатация вследствие на    продължително   тестване. Счита, че няма изискване по отношение на този тип лифтови съоръжения да намаляват скоростта си в зоната за слизане. Обяснява, че грижа на служителите на ответното дружество, отговарящи за лифтовото съоръжение, е да осигурят неговата безопасна експлоатация, включително и чрез оформяне на достатъчно заснежени площадки, позволяващи безопасното качване и слизане на ползващите лифта. Твърди, че всяка сутрин преди отварянето на въжените линии за туристи, служители на „….." АД проверяват тяхното състояние и безопасност, включително долните и горните станции, като подобна проверка се прави и при затваряне на лифтовите съоръжения. За проверките се изготвя дневен доклад, в който се отразяват и констатирани несъответствия на лифтовете с правилата за безопасност. Твърди, че съгласно дневните доклади за периода от 01.02.2016 г. до 28.02.2016 г., включително и за процесната дата 23.02.2016 г., по отношение на посоченото лифтово съоръжение не са констатирани несъответствия, които могат да засегнат безопасната му експлоатация.

Ответникът намира твърденията на ищцата относно механизма на настъпване на процесната злополука за противоречиви, доколкото в исковата молба се твърди, че ищцата е запален скиор с 30 годишен стаж и редовно си организира ски-ваканции и почивки. Намира, че дори да се приеме, че на някой лифт са липсвали указателна табела на долна станция, както и снежна площадка и служител на горна станция, това обстоятелство не може да доведе до падане на един опитен скиор с 30-годишен стаж, пък макар и любител, какъвто ищцата претендира да е. Счита, че ако изобщо е имало падане на ищцата на територията на лифтовете, то това се дължи на нейната небрежност - недостатъчни умения и несъобразяване на фактическата обстановка, както и когнитивни пропуски в преценката на ситуацията. Ответникът отбелязва, че на 23.02.2016 г. около 09.00 ч. тя не се е качила за пръв път на този лифт. Позовавайки се на данни от системата за достъп на лифтовите съоръжения относно валидност на лифт-картата на ищцата, твърди, че е ползвала процесния лифт и предишния ден - 22.02.2016 г., като качването е станало в 11.47 ч. Сочи, че на 23.02.2016 г. ищцата е ползвала и ПВЛ ….-…., който лифт е идентичен с процесния и също не намалява скоростта си при качване и слизане.

„…..“АД счита за неоснователно позоваването от ищцата на издадената епикриза от клиника „…..", в която е записано, че получената травма е следствие на падане от лифт. Счита, че тази констатация е записана в раздел „Анамнеза и статус" на епикризата, а това е медицински термин, с който се означава подробното и последователно получаване на сведения от пациента.  Намира, че механизма на настъпване на евентуалната вреда не се доказва по никакъв начин от приложените към исковата молба доказателства. Дори ищцата да е получила някаква травма, счита, че няма доказателства това да се е случило, докато е слизала от посочения лифт. В случай, че посоченото от ищцата увреждане действително е възникнало по описания от нея начин и време на територията на лифт в к.к. „….", твърди, че това вероятно е било по нейна вина - поради неспазване на правилата за безопасност.

В случай, че съдът приеме предявения иск за заплащане на неимуществени вреди за основателен, „……“АД оспорва неговия размер, включително като силно завишен и прави възражение за съпричиняване съгласно чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. Намира, че позоваването в исковата молба на предполагаеми и недоказани прогнози ,,за трайно  увреждане,   при  което   болките   и  страданията  ще  продължат  и движението на дясната ръка и рамо ще останат в ограничен обем на движение" не може да се квалифицират като неимуществени вреди.

Излага, че съгласно т.2.12 от Общите условия на „…." АД за предоставяне на услуги ски писти, лифт карти и съоръжения, приети с решение на Съвета на директорите от 11.12.2015 г., достъпни на уебстраницата на „…." АД (http: / ……..), и поставени на видно място във всички обекти за продажба на лифт-карти, с които ищцата е била запозната, „преди да започне да използва услугите, предоставяни в ски-зоната, всеки турист е длъжен да прецени своето психическо и физическо състояние в момента, конкретните снежни/климатични условия, дали е в състояние и притежава ли нужното ниво умения за извършване на съответните действия - каране на ски/сноуборд по пистите в ски-зоната и/или използване на прилежащите към тях въжени линии (лифтове и ски влекове)". Подобно е съдържанието и на т. 4 от Правила за безопасно поведение на туристите в ски зоната на к.к. ...., приети със същото решение на Съвета на директорите от 11.12.2015 г., достъпни на уебстраницата на „……." АД (http: / /……..), и поставени на видно място във всички обекти за продажба на лифт-карти, с които ищцата също е била запозната.

В конкретния случай, дори да се приеме, че точно в момента на слизане на ищцата не е имало служител на горна станция или достатъчно сняг на площадката за слизане, ответникът счита, че това по какъвто и да е начин не обосновава опасност, особено когато става дума за скиор, макар и любител с 30-годишен стаж. Ако изобщо е имало падане на ищцата на територията на ски зоната в к.к. П., то това може да се дължи на проявена небрежност от нейна страна и неправилна преценка на обстотяелствата. Дори да е имало инцидент на територията на лифтовете, стопанисвани от „……" АД, подобен на описания в исковата молба, той е можел да бъде избегнат с необходимото и достатъчно внимание на един скиор с голям опит.

С оглед акцесорния характер на иска за законна лихва за забава и предвид неоснователността на главния иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди ответникът счита, че и иска за заплащане на законна лихва за неоснователен. Прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на иска за законна лихва за забава за периода от 23.02.2016 г. до датата на предявяване на исковата молба -10.02.2018 г.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното от фактическа и правна страна:

На 22.02.2016 г. ищцата пристигнала на почивка в к.к.П. заедно със свидетеля Н. Д., с когото е във фактическо съпружеско съжителство, и техни приятели, сред които свидетеля К.. Още същия ден в 11,47ч., видно от представените карти за ползване на лифтове, с които се снабдили ищцата и Н.Д., двамата ползвали лифт №…. „….“ свързващ курортното ядро ….. с връх ..... На следващата сутрин двамата се отправили към пистите, качвайки се на лифта от Ски център 1 на курорта (бившата автогара) до Студенец. Видно от лифт картите им  в 09,10ч. отново се качили на лифт №…. „….“ в посока от ……към връх .....

Въпросният лифт бил изграден на мястото на ски-влек и надлежно въведен в експлоатация след проверка на техническата му изправност. Представлява четириседалкова пътническата въжена линия, произведена през 2015 г. от „Pomagalski SA“, Франция, с капацитет 2000 човека/час. Дължината му е 1376 м. Това се установява от представените от ответника Акт за първоначален технически преглед от 11.08.2015 г. и Протокол от 10.09.2015 г. за установяване годността на строежа, с който държавната приемателна комисия разрешава ползването му по предназначение. Съоръжението включва Долна лифтова станция, Горна лифтова станция и трасе на пътническата въжена линия. Не се спори и от горецитираните документи се установява, че негов собственик е „….“АД. От протокола на държавната приемателна комисия става ясно, че ПВЛ е с фиксирани хващачи в станциите, седалките са 148 бр.; скоростта на движение е 2,6 м/сек. Въпросният лифт съгласно показанията на свидетелите З. К., Т. К. и Н. Д. се отличава от повечето лифтове, тъй като не намалява скорост при качване и слизане на пътниците. Причината за това е, че седалките са с фиксиран хващач. Качването на туристите на долна станция става чрез ускорителна пътека.

Горната станция на връх ….. представлява машинно-технологично съоръжение и обслужваща сграда. Тя е обръщателна станция и се намира на 1924,07м. надморска височина. Предвижда се поддържане на снежна покривка от 0,20м., т.е. котата на обслужване е определена на 1924,27м. За слизащите от лифта е изпълнена рампа за спускане с наклон 20%. До станцията е разположена обслужваща сграда за персонала, в която се намират операторските и обслужващи помещения.

От показанията на свидетеля Д. се установява, че на 23.02.2016 г. двамата с ищцата пътували с лифт „….“ до връх .... На долна лифтова станция им било обяснено от служител на лифта, че ускорителната пътека (подвижна лента) дърпа рязко и трябва да внимават, когато се качват на седалката.Свидетелят Д. седнал от дясно на седалката, а ищцата –от ляво. Когато наближили последния стълб видели знак, че следва да свалят предпазната решетка и се съобразили с него. Приготвили се за слизане. Свидетелят сочи, че когато пристигнали на горната лифтова станция висели на 30-40 см. над снежната повърхност, той се отхвърлил и скочил. Преди това извикал на ищцата да скача, тъй като забелязал, че разстоянието от седалката до земята се увеличава. Свидетелят сочи, че попаднал в нещо като улей, но изпружинирал на ските и се задържал на тях. Видял, че скочила и ищцата, но лифтът я завъртял леко на ляво, с дясна ръка и дясно рамо тръгнала към падината от по-голяма височина, защото лифта още малко я бил повдигнал и я завъртял. Тя паднала с тяло насочено напред, едната й ска се откачила, политнала и паднала с дясно рамо напред. Извикала, че я боли рамото. Още докато свидетелят Д. свалял ски и щеки, за да й помогне, им се притекли двама мъже в униформи с радиостанции. Единият предложил да я преместят на безопасно място, за да не пречат на слизащите от лифта и я понесли по гръб встрани от обслужващата сграда. Едва тогава от обслужващата сграда излезнал млад мъж с мобилен телефон в ръка, а след това дал вода на М.К.. Единият от униформените мъже се обадил на Планинска спасителна служба, посочил къде се намира ищцата и че е увредила дясно рамо. Ски патрулът заминал, а свидетелят Д. и ищцата изчакали ПСС. На сигнала бил изпратен свидетелят М.С., който качил ищцата и спътника й до сградата на ПСС на …... Докато се придвижвали ищцата се оплаквала от болки в рамото. Била й оказана първа помощ от лекар и сестра, разрязали й блузата и направили рентгенова снимка. Установено било счупване. Ищцата закупила лонгета. През това време свидетелят М.С. попълвал протокол за оказаната първа помощ със съдействието на свидетеля Д.. Последният подписал протокола за пострадал. След това ищцата и Н.Д.заминали за консултация с травматолог в гр.Пловдив. В УМБАЛ „….“ потвърдили диагнозата. Вечерта се върнали на П., но ищцата почти не спяла от болки. Правели екскурзии през деня с автомобил, ходили до гр.Златоград с приятели. Свидетелят Д. сочи, че М.К. не ползвала отпуск по болест, защото била служебно натоварена. Работела като четяла, но не можела да пише на компютър и това вместо нея правел той. Не можела да натоварва ръката  около половин година. Свидетелят сочи, че той я къпел и обличал. Била насочена за рехабилитация, посетила санаториум в гр.Стрелча, правела упражнения. Провела лечение и в Спортния диспансер в гр.Пловдив. Свидетелят сочи, че тя все още не може да вдигне свита в лакът ръка зад главата си, а само до нивото на рамото си. Трудно заспивала и се будела заради болките. Видно от отразеното  амбулаторен лист от 21.11.2019 г. М.К. била имобилизирана 45 дни, движенията на дясната раменна става 3 години след травмата продължават да са болезнени и ограничени.

По делото е приобщен протокол №182/23.02.2016 г., бланков №014693, издаден от Планинска спасителна служба П., в два варианта: единият, представен от ищцата и друг-от БЧК. Ответникът оспорва копието на ищцата с твърдението, че е неистински документ, предвид разликите в двете копия.

От показанията на свидетеля М.С., служител на Планинска спасителна служба П., който се отзовал на сигнала за пострадалата К. става ясно, че именно той е попълнил и подписал протокола. Обяснява, че той представлява бланка с химизирана хартия в 4 екземпляра: първият лист е бял, тези под него- синьозелени (2 бр.) и жълт; единият се изпраща на застрахователно дружество, един се дава на пострадалия(жълт лист), а другите остават в службата. Относно непопълнените графи в копието на ищцата, свидетелят С. сочи, че след като й е даден жълтият лист, протоколът е  допопълван в частта на данните за застраховка и т.н. За разликата в графа “Място на оказана помощ“ между двата протокола, сочи че той е изписал „х“ в графа „ски-писта“, а не „х“ в графа“друго“, каквото обозначение е налично в копието на М.К..

Документът е официален свидетелстващ, ползващ се с материална доказателствена сила. Разликите между двете копия не са съществени, но доколкото свидетелят С. сочи, че вярното копие е това изпратено по делото от БЧК, съдът счита, че следва да цени него. Съгласно протокола на М.К. е  оказана първа помощ на 23.02.2016 г. на връх ….., на ски-писта, в 09,30ч. за счупване на дясно рамо; тя е изследвана и са й дадени обезболяващи. Свидетелят С. сочи, че подадения сигнал бил за пострадал човек на връх С. в близост до лифт №….. Намерил ищцата между лифта и пистата, встрани от/отстрани на лифта. Не била нито на лифта, нито на пистата. Там където била не пречела на други скиори.

За 23.02.2021 г. от свидетеля Т. К.- началник ПВЛ №…. е съставен дневен отчет за състоянието на съоръжението. От него се установява, че на тази дата машинист е бил Г.К.-негов син, а отговорник обръщателната станция Н.М.. Пробно пътуване е направено в 8,30ч.  Лифтът е работил от 8,30ч. до 16,40ч. В графа „Наблюдения и забележки“ е попълнено, че няма такива. Протоколът е подписан от Т. К. и Г.К..

От показанията на свидетелите Т. К.- началник ПВЛ №… и З.  К. - управител ПВЛ, се установява, че съоръжението се проверява сутрин преди да започне  работа с туристи, че попълненият дневен отчет за 23.02.2021 г. без забележки, означава, че всичко е било наред както с лифта, така и с площадката за слизане на горна лифтова станция. Обясняват, че ако площадката не е оформена, лифтът няма да се пусне за туристи. Не са уведомявани за инцидент с ищцата и считат, че ако е имало такъв са щели да бъдат информирани от служителите на горна лифтова станция; спирането на лифта заради инцидент щеше да е отразено в дневния отчет. Площадката за слизане описват като заравнена затревена площ (земен насип), върху която се насипва сняг до определена височина, обозначена с боя на стълба на обръщателната станция. В случай на снеговалеж, следва да се отнема сняг. Сочат, че служителите на горна лифтова станция следят непрекъснато за нивото на площадката, че тя представлява заравнена част, от която започва 20%-ов наклон, по който слизащите следва да се спуснат, за да се отдалечат от седалката. Свидетелят К. сочи, че при инцидент със скиор на лифта, обикновено се подава писмен сигнал от туриста в отдел „Маркетинг“ или в туристически център. Прави се проверка на видеозаписи от камерите на станциите и се вземат мерки за предотвратяване на инциденти. Свидетелите сочат, че на горна лифтова станция стоят двама служители, единият от които винаги отвън, за да упътва пътниците как да слязат, евентуално да им помогне.

От справка изготвена от РУ-Чепеларе се установява, че назначени в наряд като ски-полиция в к.к.П. на 23.02.2016 г. били следните служители на МВР – С.Н. И., Г.И.С., К. П. М., Н.Х.Д., М.Р.И.. От показанията на първите четирима, разпитани като свидетели по делото, се установява, че никой от тях  не е оказвал помощ на ищцата в к.к.П.. Сочат, че функциите им са да следят за обществения ред по пистите, но че се случва да помагат на пострадали туристи, но звънят на ПСС не чрез радиостанция а от личните си мобилни апарати. Обясняват, че с идентични на техните облекла (грейки в тъмен цвят) е оборудван и ски-патрула на „….“АД. Различавали се по надписите. Притежаваните от служителите на ски полицията имали надписи отпред, отзад за полиция с емблема на МВР, а тези на ски патрула надписи „Ски патрул“ и лого на „…..“АД.

Като свидетели по делото бяха разпитани работилите като машинист и шлосер на съоръжението към 2016 г. Г.К. работил и Н.М., които въз основа на предявения им дневен отчет от 23.02.2016 г. потвърждават, че са били на работа на горна лифтова станция на лифт №….на тази дата. Сочат, че не си спомнят за инцидент като описания в исковата молба на лифта с ищцата. Твърдят, че винаги единият от служителите на горна лифтова станция стои отвън, за да наблюдават как слизат хората и да поддържа площадката за слизане. Сочат, че лифта е по-различен от другите, защото е с фиксирани хващачи на седалките и не забавя движене при качване и слизане. Не се разпознават на снимките от 23.02.2016 г., предявени им от съда. Свидетелят Г.К. сочи, че са оказвали помощ на слизащите туристи, които я потърсят от по-далеч, че е невъзможно да се подаде ръка на слизащ, тъй като лифтът се движи с еднаква скорост и туристът следва сам да отреагира. Признава, че е имало изненадани от съоръжението туристи. Свидетелят Н.М. заявява, че единият служител винаги е извън обслужващата сграда, за да посреща туристите и наблюдава как слизат. Счита, че лифтът може да създаде проблем, заради това, че се движи с постоянна скорост и затова винаги са били бдителни.

В заключението по назначената СТЕ, изготвено от гл..Р.Т.,д-р., се излага, че описаният в исковата молба инцидент, е можел да бъде избегнат  с необходимото и достатъчно внимание от страна на опитен скиор (в конкретния случай с 30 годишен стаж) при положение, че спазва указателните табели и реагира адекватно на ситуацията. Налице са грешна преценка на ситуацията и несъобразяване с обстановката на горна станция на лифт № …., както от страна на ищцата, така и от тази на возещото се с нея лице.  Ищцата е очаквала намаляване на скоростта на лифта и не е забелязала, че същия се движи с еднаква скорост, която не намалява в зоните на качване и слизане, в резултат на което е пропуснала правилното мястото за слизане. Чувството, че лифтът я изхвърля напред не е резултат от скоростта, а вследствие на това, че е закъсняла с изправянето и слизането напред. От друга страна, видно от обясненията му в съдебно заседание, пътуващото с нея лице неправилно й е дало указания да скача от лифта след мястото за слизане и от по - голяма височина, което допълнително я е объркало и паникьосало и вероятно може да е допринесло за така описаната в исковата молба травма. Минути преди инцидента ищцата е ползвала идентичен ски лифт (ПВЛ 1 Автогара- Студенец). В ски зона П., лифтове с такъв тип слизане заедно с лифт №…, са общо 2 броя съоръжения. Ако са  ползвали лифт №… и преди посочения в исковата молба инцидент, е следвало да са абсолютно наясно, че същия се движи с еднаква скорост, която не намалява в зоните на качване и слизане. В заключението се излага, че скиори с толкова голям опит в практикуването на ски и използването на изкачвателни съоръжения не би трябвало да изпитват подобни затруднения, тъй като пистите, които това съоръжение обслужва, са с доста голяма степен на трудност. Вероятна причина за падането може да бъде и откачането на автомата на ските, за чиито правилен реглаж вещото лице сочи, че не може да коментира.

В заключението по допълнителната СМЕ изготвено от вещото лице д-р Т.Д. се сочи, че при инцидента на 23.02.2021 година на М.К. е било причинено счупване на голямата върга (туберкулум майор - Tuberculum majus) на дясната раменна (мишнична) кост. Вследствие на това травматично увреждане се е получило усложнение – трайна контрактура на дясната раменна става, което не е преодоляно и до настоящия момент. Механизмът на причиняване на уврежданията е процес на въздействие на травмиращия предмет върху тялото на човека, довеждащ до възникване на определени наранявания. На базата на данните, получени от приложените в делото материали и от медицинската документация се приема, че травматичните увреждания по тялото на М.К. са причинени от действието на твърд, тъп предмет – удар или притискане с или върху такъв. По време и начин е напълно възможно тези травматични увреждания да са получени така, както е отразено в представените по делото материали. Било е причинено – трайно затрудняване на движенията на горния десен крайник, по смисъла на чл. 129 от НК, за повече от 30 дни. Това травматично увреждане е в пряка причинно – следствена връзка с инцидента на 23.02.2021 година, при който е пострадала К.. В заключението се сочи още, че болките, страданията, дискомфортът, неудобствата при такъв вид травма са значителни, по – мощни и силни в острите стадии, в началните моменти на заболяването. Постепенно те намаляват с напредването на оздравителните процеси. Основният водещ признак – болката, се проявява със значителна степен и при усложнението на травмите на раменницата и раменната става. Най – честото усложнение на този вид травма – това е мускулната контрактура в системата на раменните мускули. В конкретния казус има данни за такова усложнение Това се доказва от данните от извършения личен преглед на ищцата, както и от допълнително представените документи по делото. Болката и загубата на раменната функция, свързани с дегенеративното заболяване, могат да доведат до депресия, безпокойство, проблеми с извършване на някои всекидневни дейности, проблеми с работата. В конкретния казус тази травма на рамото е оставила в една или друга степен трайни увреждания по отношение на дефицита на движение на ръката н раменната става при К.. Независимо от това, че ищцата е провеждала системно и редовно курсове на механотерапия, ЛФК, физиотерапия и т.н. за раздвижване на засегнатата ръка в специализирани здравни заведения, се е оформила наличната трайна контрактура на раменната става, съществуваща и до настоящия момент. Вещото лице прави извод, че основната функция на ръката, която законодателят защитава – хватателната, не е възстановена практически. Тази функция се осъществява не само от същинската ръка (пръстите и дланта), но и от целия десен горен крайник, който е със значително намален обем на движения в раменната му става, насочвайки дисталната (крайната) област на ръката за изпълняването й. Процесът на възстановяване на обема на движенията в дясната раменна става и преодоляването на тези усложнения е възможно, и може да продължи, като за това има голямо значение продължаването на системното прилагане балнеолечение, ЛФК, физиотерапия и т.н. Не може да се даде прогноза за окончателно приключване на оздравителните процеси, както и за възстановяването на пълния обем на движенията в дясната раменна става на М. К.. Биологичните индивидуални особености на организма имат основно значение за това. Състоянието й продължава да се следи от специалистите – лекари, като видно от представените документи- лечението се коригира, допълва или променя според състоянието на пострадалата.

При така събраните доказателства и установени обстоятелства, съдът намира заявената претенция за обезщетение за неимуществени вреди по чл.49 вр. с чл.45 ЗЗД за частично основателна.

Възникването на отговорността по посочената норма се обуславя от установяването на следните предпоставки:да са причинени вреди, вредите да са причинени от лице, на което отговорният по чл.49 ЗЗД е възложил работа и вредите да са причинени при или по повод изпълнението на възложената работа.

В настоящото производство се доказа по категоричен начин от заключението по допълнително назначената СМЕ, което съдът изцяло възприема като обективно и компетентно изготвено, както и от представената медицинска документация, че при инцидента на 23.02.2016г. ищцата е получила описаното в исковата молба увреждане - счупване на голямата върга (туберкулум майор - Tuberculum majus) на дясната раменна (мишнична) кост. Вследствие на това травматично увреждане се е получило усложнение – трайна контрактура на дясната раменна става, което не е преодоляно и до настоящия момент. От показанията на свидетеля Н.Д. се установяват претърпените от ищцата болки и страдания, които в продължение на първите 6-8 месеца са били с висок интензитет, продължителността на проведеното лечение. Ищцата не можела да спи, да изпълнява самостоятелно хигиенните си навици-имала нужда от помощ при къпане, обличане. Съдът кредитира показанията на свидетеля Д., тъй като същите са непротиворечиви и се основават на непосредствените му впечатления.

По делото се установи, че инцидентът, при който са причинени уврежданията на М.К., е станал на място, където ответното дружество осъществява дейността си- горна лифтова станция на лифт №… „....“ в к.к.П., като на служители на ответника са възложени задълженията по отношение осигуряване безопасността на слизащите от лифта.

С Наредба за безопасна експлоатация и технически надзор на въжени линии (НБЕТНВЛ) се уреждат както изискванията за тяхното изграждане и технически надзор, така и тези за безопасната им експлоатация. Съгласно чл.33 ал.1 т.1 б.“б“ от наредбата необходимият персонал за обслужването на въжената линия трябва да включва персонал във всяка станция и в зоните за качване и слизане. В чл.40 НБЕТНВЛ е посочено, че пътниците са длъжни да спазват в зоните за качване и слизане и по трасето на въжените линии указанията на обслужващия персонал и знаците по приложение №2. Според т.5 на §1 от ДР на НБЕТНВЛ „Експлоатация на въжена линия при нормални условия“ е режим на работа на въжената линия, когато са изпълнени редица условия, сред които въжената линия да е в изправност и обслужващият персонал да е на местата си.

Въз основа на дневния отчет за 23.02.2016 г., изготвен от ръководителя на лифта свидетеля Т. К. се установява, че обслужващият персонал на горна лифтова станция на лифт №… на процесната дата включва свидетелите Г.К. и Н.М.. В длъжностните им характеристики са вписани редица задължения, сред които: да обслужват туристите при качване и слизане от съоръженията; да осигуряват безпроблемното им посрещане; в случай, че възникнат трудности за някои от туристите, да се отнасят с внимание, да ги съветват и консултират. В тях е посочено също, че посрещането и доброто обслужване на туристите е неразделна част от задълженията им  и всяко неизпълнение се смята за дисциплинарно нарушение.

От разпечатка от дневните карти на ищцата и свидетеля Д., както и от показанията на последния, безспорно се установява, че на 23.02.2016 г. двамата са пътували с лифт №… в посока към връх …... със ски, но се затруднили при слизане от седалките. Съдът кредитира констатациите на вещото лице Т. в СТЕ, който сочи, че двамата са пропуснали мястото за слизане от лифта. Както сочи свидетеля Д.и както излага ищцата в исковата молба, двамата са очаквали лифта да намали скорост при слизане, както е на повечето съоръжения, но предвид спецификите му, това не станало. След като пропуснали мястото за слизане двамата скочили от лифта, защото разстоянието между седалката и земната повърхност започнало да се увеличава. При скачането М.К. паднала напред и се ударила, вследствие на което счупила раменна кост.

Съдът кредитира показанията на свидетеля Д., че инцидента се е случил на лифта, въпреки възможната му заинтересованост от изхода на делото съгласно чл.172 ГПК. Не са налице доказателства по делото, които да разколебават показанията му. Той сочи, че двама униформени мъже на ски патрул му помогнали да изтегли ищцата на безопасно разстояние от лифта, за да не пречат на слизащите от него след тях и единият от тях позвънил по радиостанция на Планинска спасителна служба. Разпитаните по делото свидетели служители на МВР работили същия ден като ски полиция сочат, че не са оказвали помощ на ищцата, от което се налага извода, че притеклите се лица с униформа са били в състава на ски патрула на „….“АД. Свидетелите М., И., Д., С. обясняват, че били оборудвани  с тъмни грейки, като ски патрула и облеклата им се различавали само по надписите; при инциденти сигнализирали на ПСС чрез личните си мобилни апарати. От друга страна, нито твърди, нито се доказва свидетелят Н.Д. да е звънял на ПСС.

Ответникът оспорва твърдението на ищцата, че инцидентът е настъпил на територията на лифта, позовавайки се главно на протокол №182/23.02.2016 г. на ПСС за оказана помощ. В него е посочено мястото, където е оказана - връх ….... Налице е и отметна в графа“ски-писта“. В с.з. свидетелят М.С., служител на ПСС, изпратен с моторна шейна на сигнала сочи, че  подадения сигнал бил за пострадал човек на връх ….. в близост до лифт №….. Намерил ищцата между лифта и пистата, встрани от лифта. Не била нито на лифта, нито на пистата. Показанията на свидетеля не опровергават показанията на свидетеля Д., който сочи, че ищцата била изместена от лифта, за да не пречи на други лица. От показанията на свидетеля С. се опровергава верността на отразеното в протокола, че й е оказана помощ на ски-писта. Тя не се е намирала на ски писта, когато той пристигнал. Отразяването в протокола, че помощ на К. е оказана на връх …. е вярно, тъй като горна лифтова станция на лифт №… се намира именно там. Установява се неизчерпателност на данните отразени в протокола от страна на М.С.. На връх С.се намират както множество станции на лифтове и писти, но конкретизация липсва. Затова съдът счита, че следва да кредитира показанията на свидетеля Д. относно мястото на инцидента. Те се подкрепят от показанията на свидетеля М.С..

Ответникът представя протоколи на ПСС, в които е посочено конкретно, че помощ е оказана на горна станция на лифт №…. Такива случаи очевидно е имало, доколкото не винаги пострадалият може да се премести, за да не пречи на следващите слизащи скиори. Случаят с ищцата обаче не е бил такъв.

Показанията на свидетеля Н.Д. за механизма, при който и мястото, на което се е осъществил инцидента, не се разколебават и от показанията на свидетелите Г.К. и Н.М.. Двамата безспорно са били на работа въпросния ден, но твърдят, че не знаят за инцидент с ищцата, при който да й е оказвана помощ от ПСС. От показанията на свидетеля Д. се установява, че нито един от тях не ги е посрещнал при слизане от лифта и че чак когато ски патрулът се намесил и премествали ищцата, единият излязъл с мобилен телефон в ръка, гледайки случващото се уплашено. Свидетелите М. и К. не са възприели проблемното слизане от лифта на М.К. и Н.Д., но във всички случаи са свидетели на преместването на ищцата в страни от лифта и идването на ПСС, доколкото свидетелят сочи, че единият от тях й донесъл вода. След преместването й от лифта ищцата е останала в близост до него и показанията на М. и К., че въобще не я видели, не могат да бъдат кредитирани. Следва да се отчете тяхната заинтересованост от изхода на делото, доколкото са налице предпоставки при уважаване на иска, за ангажиране на регресната им отговорност от „…“АД. Двамата не разколебават показанията на свидетеля Д., тъй като не дават сведения за друг механизъм, при който ищцата е получила увреждане, нито за друго място, на което това да е станало- например след безпроблемното й слизане от лифта.

Неоснователни са доводите на ответника за отсъствие на противоправно бездействие от страна на негови служители. Напротив, в хода на производството стана ясно, че нито един от двамата работници на горна лифтова станция не е посрещнал ищцата и свидетеля Д. при слизане от седалката на лифта. Както сочат самите те, и свидетелите Т. К. и З.К., единият от служителите следва винаги да е извън обслужващата сграда, да наблюдава как слизат туристите, да им указва съдействие. Именно тава предписват НБЕТНВЛ и длъжностните им характеристики. Следователно, проявено е бездействие по отношение изпълнението на вменените задължения по осигуряване в пълна степен безопасността на слизащите от лифта лица. Съдът не кредитира декларативните показания на свидетелите Г.К. и Н.М., че единият от двамата винаги е извън обслужващата сграда и наблюдава туристите, а тези на свидетеля на Д. за тяхно отсъствие, които са последователни и логични, кореспондиращи с тези на свидетеля С. и протокола за оказана помощ от ПСС на ищцата. Свидетелят Д.сочи, че седалките преди тази, на която са седели с ищцата и няколко седалки след нея не са били заети от туристи, от което обстоятелство и сравнително ранния час на инцидента води до извода, че лифтът не е бил натоварен. Вероятно по тази причина, включително и поради ниските температури свидетелите Г.К. и М. са се намирали в обслужващата сграда. Следва да се има предвид, че съоръжението е било пуснато в експлоатация само 3 -4 месеца преди инцидента, начина на качване и слизане на туристите се различава от повечето други в курорта, поради което е било изключително важно служителите на долна и горна лифтова станция да посрещат скиорите, давайки адекватни указания и напътствия. Съдът приема извода на вещото лице Т., че ищцата е изпуснала мястото за слизане. Този пропуск обаче не би станал, ако поне единият от служителите на станцията е осъществявал необходимото наблюдение върху пътниците. Той би указал на пътниците, че следва да се изтласкат от седалката, а след констатиране на липса на своевременна реакция, би указал на ищцата не да скача, а както сочи и вещото лице Т., да остане на седалката и да спре лифта за да осигури безпроблемното й слизане. Доколкото нито едно от тези дължими действия не е осъществено от служителите на ответника, съдът намира, че увреждането на ищцата е настъпило вследствие бездействието им. Упражняването на ски спорт включва както спускане по писти, така и ползването на прилежащите съоръжения. Както при всеки спорт е налице риск от травми, но с цел безопасност са въведени редица изисквания целящи тяхната превенция чрез осигуряване безопасността на практикуващите този спорт. Именно такива са и изискванията за наличие на обслужващ персонал на лифтовите станции. Между бездействието на служителите на дружеството и настъпилото увреждане при ищцата е налице пряка причинна връзка.

В исковата молба се сочи, че туристите ползващи съоръжението не били информирани за особеностите му- нито чрез указателни табели, нито по друг начин във връзка с качването и слизането от него. От показанията на свидетеля Н.Д. става ясно, че на долна лифтова станция служител на дружеството им обяснил спецификите на ускорителната пътека и заострил вниманието им. Такива устни указания са липсвали при слизане на горна лифтова станция. Ищцата представя снимки на наличните указателните табели поставени на долна лифтова станция и на стълб преди площадката за слизане от лифта. Доколкото не се установява наличие на знак №17 по приложение №2 от горецитираната наредба „Напуснете седалката и се отстранете(за скиори)“, която се поставя, съгласно забележка, в началото на зоната за слизане на седалковите въжени линии за превоз на скиори, съдът намира, че и във връзка с това задължение вменено по чл.40 от Наредбата е налице бездействие на длъжностни лица на дружеството.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че не се установява по безспорен начин на площадката за слизане да е нямало необходимото количество сняг. Съдът намира доводите на ищцата в тази насока за недоказани. Както се установява от заключението по СТЕ ищцата и свидетелят Д. са пропуснали мястото за слизане от лифта и затова показанията на последния, че попаднали на улей, явно касаят не площадката, а мястото където лифта завива, за да обърне посока на движение. Надлежното оформяне на площадката се установява от дневния отчет, в който не са отразени забележки  и показанията на свидетеля Т.К..

Както се посочи, по делото се доказа, че ищцата е претърпяла описаните травматични увреждания. Няма спор и за това, че те са настъпили вследствие инцидента на горна лифтова станция на лифт №…, станал на 23.02.2016г. В този смисъл са заключенията на вещото лице по съдебно-медицинските експертизи. А доколкото се прие по-горе, че не са били взети необходимите мерки за осигуряване на безопасно слизане от лифта чрез поставяне на табела указваща мястото за слизане и осигуряване на обслужващ персонал, то се налага извод, че е налице връзка на причинност между претърпените от ищеца неимуществени вреди и противоправното бездействие на служителите на ответника. При тези данни съдът намира, че се доказа осъществяването на елементите от фактическия състав на чл.49 вр. с чл.45 от ЗЗД и това предпоставя ангажиране на гаранционно-обезпечителната отговорност на дружеството.

При определяне размера на дължимото обезщетение, съдът следва да се съобрази с критериите за справедливост визирани в чл.52 ЗЗД и да отчете конкретните факти за случая- вида и характера на причинените увреждания, последвалите от това болки и страдания, интензивността и продължителността на същите, негативните изживявания на ищцата.

Установи се въз основа на събрания доказателствен материал и при условията на пълно доказване, че на ищцата е причинено описаното в исковата молба травматично увреждане. Установи се, че за един продължителен период от време тя е търпяла значителни болки и страдания, не е може да се обслужва без чужда помощ. Хватателната функция на ръката й все още не се е възстановила напълно, лечението й продължава. С не по-малък интензитет и продължителност са и негативните психически изживявания на ищцата. Начинът й на живот се е променил за период от около 6-8 месеца. Предвид тези обстоятелства съдът намира, че заявената претенция се явява доказана за пълния претендиран размер, като приема конкретно посоченото в исковата молба обезщетение за адекватно по размер на установените страдания от уврежданията.

При определяне окончателния размер обезщетението обаче трябва да се обсъди и повдигнатото от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата, което съдът намира за основателно.

Въпреки че на 22.02.2016 г. М.К. е ползвала процесното съоръжение без проблем при слизане на горна лифтова станция, тя не е подходила с необходимата концентрация и внимание при слизане на процесната дата и е пропуснала мястото, на което е трябвало да направи това. Необоснована е била и преценката й да скочи на непредвидено за слизане място, когато лифтът вече започвал да обръща посока, вместо да остане на седалката и изчака спирането му от обслужващия лифта персонал. Не е отчела, че има вероятност от възникване на неблагоприятни условия и инциденти, което несъмнено е допринесло за настъпилия за нея негативен резултат.

Предвид изложеното, съдът намира, че настъпването на увреждането е било обусловено и е в причинна връзка с поведението на ищцата, като съпричиняването на вредите следва да се определи на 1/2 за нея. Отговорността на ответника следва да се намали до 1/2 на основание чл.51, ал.2 от ЗЗД, при което обезщетението за неимуществени вреди, дължимо от него, възлиза в общ размер от 12 500лв. Искът е основателен и следва да се уважи до тази сума, а за разликата до пълния предявен размер -да се отхвърли.

По отношение на претенцията по чл.86 от ЗЗД:

Според посочената разпоредба лихвите се дължат от деня на забавата. Съгласно чл.84,ал.3 ЗЗД при задължение за непозволено увреждане, което поначало няма определен ден за изпълнение, длъжникът се смята в забава и без покана, т.е. вземането става изискуемо от датата на събитието. Вземането за лихва се погасява за срок от 3 г., поради което лихва се дължи единствено за периода от 19.02.2018 г. до подаване на исковата молба в съда-19.02.2021 г. За периода от 23.02.2016 г. до 18.02.2018 г. вземането за законна лихва е погасено по давност и искът в тази част следва да се отхвърли като неоснователен.

На ищцата се дължат направените от нея разноски съразмерно с уважената част от иска. Следва да се вземат предвид следните деловодни разноски направени от нея: внесена ДТ за образуване на делото в размер на 1000лв., заплатено адвокатско възнаграждение 1100лв., 5 лв. за снабдяване със СУ, депозити за допълнителна СМЕ 350лв +290лв., общо 2745лв. Ответникът следва да й заплати половината от тях.

С оглед изхода на правния спор и на основание чл.78, ал.3 ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника половината от направените от него разноски по делото, съобразно отхвърлената част от предявения иск. Той е направил следните разноски: депозит за СТЕ 300лв., адвокатско възнаграждение в размер на 2190лв. Ищцата е направила възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение заплатено от ответника, по което съдът съобрази следното: Минималното възнаграждение при интерес от 10 000 лв. до 100 000 лв. възлиза на 830 лв. плюс 3% за горницата над 10 000 лв, в случая то е 1280лв. Следва заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение да се редуцира до предвидения в Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимум, тъй като делото не се отличава с фактическа и правна сложност. Въз основа на горното, съдът приема, че ищцата следва да заплати на ответника половината от следните разноски направени от него: 300лв. депозит за СТЕ и 1280лв. адвокатско възнаграждение, общо 1580лв, или 790лв.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „…." АД, ЕИК ….., със седалище и адрес на управление: гр.Ч., к.к.П., хотел „….”, представлявано от изпълнителния директор М.Б., да заплати на М. Г. К., ЕГН .... с адрес: гр.П., ул."…." № …, ет…., ап……, сумата 12 500лв- обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди, представляващи болки и страдания от получено травматично увреждане- счупване на дясна раменна кост при падане, настъпило в резултат на непозволено увреждане, станало на 23.02.2016г. на горна лифтова станция на лифт №…. „....“ в к.к.П., причинено вследствие на противоправно бездействие на служители на „…." АД по осигуряване на безопасно слизане от лифта, ведно със законната лихва върху присъденото обезщетение, считано от 19.02.2018г. до окончателното му изплащане, както и сумата 1372,50лв.-разноски по делото, изчислени по съразмерност, като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за претърпени неимуществени вреди за разликата над уважения размер от 12 500лв. до пълния предявен размер от 25 000лв., и за законна лихва от 23.02.2016 г. до 18.02.2018 г., като неоснователен.

ОСЪЖДА М. Г. К. да заплати на „….." АД сумата 790 лв. – направени разноски по делото, изчислени по съразмерност.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС Смолян в двуседмичен срок от връчването му.